fallback

Защо поскъпването на долара е лоша новина за света

Зелената валута е с 40% над дъното си през 2011 г. и укрепна и спрямо валути на развиващите се пазари

08:07 | 14.12.16 г. 16

Най-важната валута в света все повече напряга мускулите си. В трите седмици след победата на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ доларът отчете един от най-острите си ръстове спрямо кошница от валути, коментира Economist.

Сега той е с 40% над дъното си през 2011 г., а укрепна и спрямо валути на развиващите се пазари. Юанът се понижи до най-ниското си ниво спрямо долара от 2008 г., а се носят твърдения, че изнервените официални лица на Китай обмислят по-строги ограничения върху чуждите придобивания на местни компании, за да се ограничи натискът надолу.

Валутата на Индия, която си има свои собствени проблеми в страната, също е достигнала до рекордно дъно спрямо зелената валута. Други азиатски валути са се сринали до нива, невиждани от финансовата криза през 1997-98 г.

Доларът постепенно набира сила от години. Но този скорошен ръст подсказва за перспективата да се промени микса на икономическата политика в Америка. Инвеститорите залагат, че Тръмп ще намали данъците и ще увеличи бюджета за западащата инфраструктура на САЩ. Голям фискален тласък ще накара Федералния резерв да повиши лихвените проценти по-бързо, за да съвпадне с инфлацията. Доходността по 10-годишните държавни облигации нарасна до 2,3% от 1,7% в нощта на изборите. А по-високата доходност е магнит за капиталови потоци.

По-енергичен растеж на най-голямата икономика в света звучи като нещо, което трябва да приветстваме. Често споменаван прецедент е първият мандат на Роналд Рейгън като президент – време на разширяващ се бюджетен дефицит и високи лихвени проценти, когато доларът отново се вдига. Този епизод от историята създава проблеми извън страната, а този път ситуацията може да е дори по-сложна. Макар че икономиката на САЩ представлява по-малък дял от световната икономика, глобалните финансови и кредитни пазари са се разширили значително от гледна точка на размера. Зелената валута стана още по-ключова. Това прави по-силният долар по-опасен за света и Америка.

Относителното влияние на САЩ като търговска сила отчита стабилен спад: броят на страните, за които е най-големият пазар за износ се е понижил от 44 през 1994 г. до 32 две десетилетия по-късно. Превъзходството на долара обаче като средство на обмен и съхранение на стойност остава неоспорвано. Някои аспекти на силата на зелената валута са очевидни. По оценка от 2014 г. фактическата зона на долара, включваща Америка и страни, чиито валути се движат в съответствие с долара, обхващат 60% от населението на света и 60% от глобалния БВП.

Други елементи не са толкова видими. Размерът на доларовото финансиране, което се случва отвъд бреговете на Америка, нараства през последните години. Докато развиващите се пазари стават все по-богати и гладни за финанси, търсенето им на долари също се увеличава. От финансовата криза насам ниските лихвени проценти в САЩ накараха пенсионните фондове да търсят добра доходност на други места. Те се втурнаха към деноминираните в долари облигации, емитирани на необичайни места, като Мозамбик и Замбия, както и към емитираните от големи компании на развиващите се пазари. Тези емитенти са особено доволни да взимат заеми в долари на по-ниски лихвени проценти, отколкото са у дома. До миналата година този вид доларови задължения са достигнали почти 10 трлн. долара, една трета от които на развиващите се пазари, сочи Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements).

Когато доларът се вдига, нарастват и разходите за обслужване на тези дългове. Но бремето, причинено от по-силната зелена валута, се простира отвъд прекия ефект върху заемополучателите в долари. Причината е, че евтиното взимане на заеми извън САЩ в много случаи е довело до по-голямо предлагане на местни кредити. Входящите капиталови потоци са вдигнати цените на местните активи, насърчавайки още взимане на кредити. Не всеки долар, зает от компании на развиващите се пазари, се използва за инвестиции – някои от парите свършват в банкови сметки или финансират други компании.

Един по-силен долар обръща този цикъл. Когато зелената валута се вдига, кредитополучателите пестят пари, за да обслужват нарастващите разходи на собствените си задължения. Докато капиталът изтича, цените на активите се понижават. Крайният резултат е, че кредитните условия на много места извън Америка стават още по-обвързани със съдбата на долара. Не е съвпадение, че някои от най-големите губещи спрямо долара наскоро бяха валутите на страни с големи задължения в долари, като Бразилия, Чили и Турция.

Поскъпването на долара е опасно и за Америка. Търговският дефицит ще се разшири, тъй като силната валута ще свие износа и ще засили вноса. По времето на Рейгън нарастващият дефицит предизвика протекционизъм. Този път Америка започва с голям дефицит, който вече е политизиран, най-малкото от Тръмп, който смята, че това доказателство, че правилата на международната търговия защитават интереси на други страни. По-голям дефицит повишава шансовете, Тръмп да изпълни заплахите си да наложи високи мита върху вноса от Китай и Мексико в опит да балансира търговията. Ако Тръмп се поддаде на протекционистките си инстинкти, последствията ще бъдат унищожителни за всички.

Затова и много неща зависят от това някъде ще тръгне доларът сега. Много инвеститори са оптимисти. Зелената валута започва да изглежда скъпа спрямо другите. Фед обикновено се въздържа от повишаване на лихвените проценти, ако има проблеми на развиващите се пазари. Въпреки това валутите често се отдалечават от основните си стойности за дълги периоди. Не е много ясно и към кои валути ще прибегнат инвеститорите за сметка на американската. Еврото и юанът – двата претендента за короната на долара, имат дълбоки заложени проблеми. А за Фед може да се окаже по-трудно да избегне затягането на икономика, която прегрява.

Ако доларът остане силен, възможно ли е протекционисткият натиск да бъде предотвратен от координирани международни действия? Зараждащите се разговори за нова сделка вместо т.нар. споразумение Плаза – договор от 1985 г. между САЩ, Япония, Великобритания, Франция и Западна Германия за потискане на долара, изглеждат не на място. Япония и Европа се борят с ниска инфлация и не са особено развълнувани от по-скъпи валути, още по-малко от затягане на паричните политики.

Фондовите борси в САЩ са в подем заради перспективата от по-силен растеж. Те обаче показват твърде малко загриженост за ситуацията. Глобалната икономика е слаба, а силата на долара допълнително ще я обезсили.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:11 | 13.09.22 г.
fallback